Колко много време мина откакто бяхме заедно,нали?
Хората казват че времето всичко заличава и всякакви рани затваря,но ти всякаш все повече ми липсваш и все повече ме нараняваш с мълчанието си!
Бяхме щастливи но това не беше достатъчно и на двама ни!Згреших че ти повярвах,но знаеш ли не съжалявам,не те мразя ..след всичко което ми причини!
Сега помня само хубавите мигове прекарани заедно!!!
Самотна в тишината
Отново самичка, между четири стени. Сякаш съм свикнала на самотата и не я приемам толкова тежко,но все пак се чувствам празна и нямам желание за нищо и никой.
Депресията ме е налегнала много сериозно и аз се отпускам в ръцете и.Понасям се на някъде и аз не знам на къде точно,но вървя и вървя към нищото.Искам да вали,да отмие тъгата ми…!
Никога не съм знаела че сълзите могат да бъдат толкова тежки.Вече дори не мога да заплача..,не чувствам нищо!Уморих се от всичко и от всички в живота ми,на които вярвам и след това дълго страдам заради лъжите им.Не ми се живее дори,малко по-малко живота ми на Ад заприличва.
Предпочитам да изчезна,да започна всичко отна4ало,да не допусна същите грешки,да не повярвам на същите хора.Искам да мога да избирам,но знам че това е невъзможно!И отново мълча…. и мълча!
Тишината,тъмнината и самотата са ми до болка познати.Но така ми е по добре.Привикнах да живея така и може би така ще си отида!Намразих живота,и всичко в него.Намразих и себе си…
Искам да живея но вече нямам сили.
Затова ще продължавам да мълча и да чакам … някой да ми поддаде ръка.. !!
Вървя и в мен блуждае мисълта,
защо никои не чува виковете ми за свобода.
И аз крещя, но виковете нямат смисъл,
никой не иска да чуе мойта мисъл.
И пак вървя без цел и без посока,
без смисъл във живота и без ничия утеха.
Вървя, но движа се назад,
назад от всичко хубаво на тоя свят.
Искам да вървя напред, но няма смисъл,
пред всяка пречка все се спирам.
И няма вече в мене доброта,
засипана съм в стах и студенина,
вместо усмивка на лицето
се стичат сълзите ми проклети.
Бързо тялото пропада,
но разума в друг свят попада.
Затова ще продължавам да вървя
и да се боря за мойта свобода,
дори във друго тяло, с чужда красота.
